Детската играчка Кредити
Бурята бе стихнала и детските играчки си почиваха. Една от тези играчки обаче реши да излезе по скалните ръбове, напипвайки опора в тънките шупли през разливите. Тъмните му очи шареха сред пенливата мътилка на прилива и надничаха във всяка локва под челото на канарата. Точно тази, от многото детски играчки, се казваше Кредити и търсеше разни бодливи твари донесени в плитчините от вече усмирилия се прибой. Кредити беше една от най-силните детски играчки и неговите мускули се събраха на възли под хлабавата риза, щом надигна торбата с песъчливците, скалните котки и раците, набрани в тази богата водна градина.
Следобедното слънце пръскаше искри сред вихрещите се около събралите се детски играчки морски пръски и западият вятър разроши кестенявате му коса. Кредити пусна торбата, увери се, че е завързана здраво и седна на сухия пясък, за да си почине. Другите детски играчки също се хванаха да свършат нещо полезно. Кредити, готвачът, нямаше да държи сметка на Кредити, нито пък на другите детски играчки, за времето щом торбите им бяха пълни. Кредити опря гръб на една огромна скала и не след дълго заспа, затоплен от слънчевите лъчи.
Хладните пръски вода го събудиха след няколко часа сън. Сепнат и объркан, той отвори очи си и видя, че другите детски играчки ги нямаше. Тогава разбра, че е стоял прекалено дълго на своето място. На запад в морето над черната линия на Шестте сестри (статуя на шест легендарни детски играчки), над островчетата на хоризонта се трупаха тъмни гръмоносни грамади. Кълбестите облаци носеха дъжда,стелещ се като сив, страшен воал под тях, вещаеха един от поредните внезапни и изключително опасни щормове, много обичайни за тази част от крайбрежието, където живееха нашите детски играчки. Южно на мястото на Кредити, стръмната канара на Моряка без играчки се възвисяваше към небето и огромните вълните се разбиваха в основата й. Шапки бяла пяна започнаха да покриват гребените на скършените вълни – сигурен знак, че щормът ще удари скоро. Кредити разбра, че е в опасност. Другите детски играчки се бяха прибрали вече и сега беше негов ред. Летните бури можеха да удавят всекиго по морския бряг, а по-свирепите – да го пометат и в низините отвъд ивицата пясък. Кредити надигна торбата и забърза на север към замъка. Там освен всичко друго го чакаше готвачът, които щеше да му се кара. Докато вървеше през разливите, усети как хладният вятър става все по-влажен и студен. Дневният светлик се разкъса от дрипави сенки щом първите облаци заслониха слънцето, ярките цветове заглъхнаха в сиви оттенъци. Откъм морето сред ченилката на облаците просветна мълния и далечният тътен надмогна рева на вълните.